Постинг
14.02.2010 19:54 -
Безвремие
Днес ми е леко странно, смахнато, замислено, вглъбено...Защо ли? Дали заради тези струпали се на куп празници, предизвикващи желания, емоци, пожелания?
Чувствам, че съм се събрала в себе си и си говоря мислено. Казват, че около рожденната си дата, особено когато е натрупал половин век на гърба си, човек изпада в някакво безвремие. Безвремие, което е събрало цял един досегашен живот и още един, който чака да го грабнеш и да го пробуташ в настоящето. В това безвремие, искам да оставя всичко ненужо, болезнено,тревожно и неясно. И да остана насаме, очи в очи , с небитието. Искам да му доверя надеждите и мечтите си, да го накарам да ми обещае, че няма да ме разочарова и няма да захвърли в някой отдалечен ъгъл душата ми.
В това времево пространство, в което се приплъзва поредната година от живота ми, всичко с огромна сила пулсира в ума ми - ще се променя, ще стана по-добра, по-смела, по - смирена, ще обичам повече, ще наранявам по-малко, ще правя по - малко глупости. Мисля,че мога да започна отначало, на чисто. Ще отворя сърцето си преди да бъде разбито, ще се усмихвам широко, преди да съм плакала и тъгувала.И няма да се виня за провалите си - това е все едно да виниш сезоните за тяхното непостоянство.
Но дотук с безвремието.Защото изведнъж съзнанието ми се изтъпанчва пред една поляна, отрупана с бял, пухкав сняг - самото съвършенство! Няма следи, няма стъпки, няма път и не мога да помръдна. Не знам коя е посоката, пък и не искам да разваля тази перфектна илюзия за чистота и съвършенство.
И разбрах - не мога да започна на чисто!
Мога само да продължа!
Чувствам, че съм се събрала в себе си и си говоря мислено. Казват, че около рожденната си дата, особено когато е натрупал половин век на гърба си, човек изпада в някакво безвремие. Безвремие, което е събрало цял един досегашен живот и още един, който чака да го грабнеш и да го пробуташ в настоящето. В това безвремие, искам да оставя всичко ненужо, болезнено,тревожно и неясно. И да остана насаме, очи в очи , с небитието. Искам да му доверя надеждите и мечтите си, да го накарам да ми обещае, че няма да ме разочарова и няма да захвърли в някой отдалечен ъгъл душата ми.
В това времево пространство, в което се приплъзва поредната година от живота ми, всичко с огромна сила пулсира в ума ми - ще се променя, ще стана по-добра, по-смела, по - смирена, ще обичам повече, ще наранявам по-малко, ще правя по - малко глупости. Мисля,че мога да започна отначало, на чисто. Ще отворя сърцето си преди да бъде разбито, ще се усмихвам широко, преди да съм плакала и тъгувала.И няма да се виня за провалите си - това е все едно да виниш сезоните за тяхното непостоянство.
Но дотук с безвремието.Защото изведнъж съзнанието ми се изтъпанчва пред една поляна, отрупана с бял, пухкав сняг - самото съвършенство! Няма следи, няма стъпки, няма път и не мога да помръдна. Не знам коя е посоката, пък и не искам да разваля тази перфектна илюзия за чистота и съвършенство.
И разбрах - не мога да започна на чисто!
Мога само да продължа!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 40